СЕГЍЗ-ТОГЍЗ нареч. Диал. От време на време, понякога, по някой път; навремени, сам-там. Сегиз-тогиз тих лъх гали нежно листата и сваля по някоя златна шумка на земята. Ив. Вазов, Съч. Х, 36. Кърът беше пуст, пътищата – безлюдни; само сегиз-тогиз по някой синор се мернеше жена с мотика. К. Константинов, ППГ, 299. – И тъй, дядо попе, аз ще ти се моля, сегиз-тогиз да ми пишеш. Ил. Блъсков, ПБ III, 81. Среди двори има дърво дафиново, / на дървото има до три кукувички, / първа кукувичка кука пресипнала, / втора кукувичка кука, не премълча, / трета кукувичка кука сегиз-тогиз. Нар. пес., СбВСт, 100.