СЕГЍНКА нареч. Остар. и диал. Сегичка. – Клъцна го пепелянка! – обясни една от жените. – Кога стана това? – Сегинка, сегинка! – отвърнаха в хор жените. – Тъкмо що се беше задал откъм горното лозе! А. Гуляшки, ЗВ, 34. – Ти страдаеш, мила сестро... успокой ся... Аз сегинка ще свърша. С. Радулов, ГМП (превод), 46-47. ● Стефанке, ха пали лампата де, какво се размайваш толкоз. – Ей сегинка – чу се глас през разтворената вратичка на съседната собичка и Янко чу как майката на Симо драсна кибрит. Ем. Коралов, ДП, 149-150.