СЕГМЀНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който се отнася до сегмент или е сегмент от нещо. При формирането на сегментите на туристическия пазар е необходимо да се отчитат доходите и разходите на всяка сегментна група. Н. Маринова, ИТ, 10. Сегментни звукови единици са тези, които в потока на речта се проявяват като самостоятелен отрязък (сегмент) – това са фонемите и сричките, както и по-големите вериги, образувани от тях в потока на речта. Е. Добрева, УОЕ, 44.
2. Който се състои, изграден е от отделни сегменти, части, образуващи едно цяло. Кръгла по план е и самата капела, в чието пространство се врязват двете преддверия и сегментният вестибюл на второстепенния вход. М. Бичев, АНВ, 110. Често в процеса на развитие на големите градове околовръстният път се оказва в чертите на града и започва да изпълнява функциите на вътрешноградски ринг за компактните сегментни градски структури. Л. Джифарова, ТИ, 72. Сегментно тяло. Сегментен участък. Сегментен механизъм.