СЕГРЕГÀЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Книж. Отделяне, обособяване, изолиране от цялото въз основа на някакви признаци; сегрегиране.
2. Полит. Форма на расова и др. дискриминация – насилствено отделяне в обособени места (резервати, гета, квартали и др.) и ограничаване или лишаване от права на определена категория граждани въз основа на расова, религиозна, етническа или др. принадлежност; сегрегиране. Противоп. десегрегация. Със своята варварска система на резервати, полицейски час, пълна сегрегация според цвета на кожата, ЮАР от самото си създаване представлява огромна каторга за коренното население на страната. Ел. Ненков, ЮАР, 16. През 1950 г. то [правителството на ЮАР] изработи два расистки закона, вторият – за териториалната сегрегация, т.е. за заселване на европейците, негрите, мулатите и индусите в отделни райони. Б. Петровски и др., ЮАР, 86. Всички участници в похода подхванаха нейната песен, която стана химн на негрите, борещи се против сегрегацията. ЖД, 1967, кн. 6, 7.
– От лат. segregatio ‘отделяне’.