СЕДÀЛКА ж. 1. Част от стол, кресло, пейка и др., на която се сяда. Ожуленото кожено кресло изскърца и седалката му пропадна под Евлоги. А. Гуляшки, Л, 293. Максим погледна бързо часовника си и като се изправи и сложи крак върху седалката на стола, поде: – Чакай, Ирена. П. Славински, ПЩ, 239. – Далече избяга този комита! – каза Арап Хасан и стана от бръснарския стол, седалката на който бе обвита с напукана кожа. Ст. Сивриев, ПВ, 129. Многобройните врати на хиподрума бяха отворени и след като премина по една галерия, която водеше под седалката на амфитеатъра, Кекавмен излезе при Еврипа. А. Дончев, СВС, 27.
2. Място за сядане в автобус, трамвай, влак или друго превозно средство. – Колко е удобно! – възхити се Жана, като се отпусна на меката седалка и изпълни колата с аромат. Д. Кисьов, Щ, 170. Жената си спомни как преди две години той идваше да я изпраща до спирката и тя сядаше на последната седалка, за да му махне още веднъж, когато тролеят потегли. Л. Михайлова, Ж, 130. Алекси скочи от седалката на комбайна, хукна след камиона, настигна го и увисна на капака. А. Гуляшки, СВ, 356. – Ей, Лозко, и тук е топло, но в града е пещ! А в рейса... На седалката седиш, а направо асфалтът ти пари. В. Милев, РК, 160.