СЕДÀЛО, мн. -а, ср. Остар. Седалка; седалище. Между вехториите се намираше и виенски стол с продънено седало. П. Славински, МСК, 24. – Тук! – посочи той широк стол с мека червена възглавничка върху седалото. – Седни! Г. Караславов, ОХ III, 468. Автобусът е широк като хамбар, с дръжки за ръцете, без седала. М. Яворски, ЕСВ, 19.