СЕДАТЍВ м. Апт. Лекарствено средство, което се използва като успокоително при нервна възбуда за намаляване на психическото напрежение. Диазепамът е подходящ ефективен седатив. Ил. Томов, К II, 499. // Разш. Средство, което действа успокоително при нервна възбуда за намаляване на психическото напрежение. Никотинът има парадоксален ефект върху човека – действа едновременно като стимулант, и като седатив.
– От лат. sedativus ‘успокоителен’ през фр. sédatif.