СЀДЕММИЛИÒНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който има, наброява седем милиона души. Тука е гласният, отчаяният и мъжественият седеммилионен български народ, който в продължение на цели две столетия е носил на плещите си най-безчеловечното робство в Европа! Xр. Ботев, Съч. 1929, 212. Тоя [шведският] трудолюбив седеммилионен северен народ притежава територия, четири пъти по-голяма от България. Ив. Мирски, ПДЗ, 18. Седеммилионен град.
2. Който е със стойност седем милиона или включва седем милиона от нещо. Работата върху речника се основава на богати лексикални картотеки – седеммилионен архив с материали от съвременната художествена литература, архив с материали от възрожденската литература, с материали от народното творчество. Наука, 2017, бр. 4, 6-7. Седеммилионна печалба.
3. Като числ. редно. Само членувано. Който има пореден брой седем милиона. Седеммилионен посетител.