СЀДЕМСТРУ̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. За струнен музикален инструмент – който има седем струни. В зависимост от броя на струните, китарите се подразделят на шестструнни и седемструнни. Г. Кантурски и др., СПС II, 257. Лирата му [на Орфей] е била седемструнна и според легендата с песните си е омайвал и укротявал дори дивите зверове. Стр. Николов, КОК II, 364. Пеянето си те придружавали със звуковете на седемструнната лира или китара. Такива певци са наричали рапсоди. Н. Михайловски, РВИ (превод), 67. Седемструнна цитра.