СЀДЕМЦВЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е със седем цвята, който има седем цвята; седмоцветен. В буйните коси на пролетния дъжд седемцветен гребен грейна изведнъж. Г. Струмски, ГБВ, 6. На кръст ме разпъват и днес ветровете. / Любим цвят си нямам дори! / Гори седемцветна дъгата щастлива. / В контрасти пулсира света. П. Стаменова, РТ, 103. Седемцветно сияние.


Източник: Речник на българския език (онлайн)