СЀДЕМЧЛЀНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се състои от седем члена, седем души; седмочленен. Бащата [на Смирненски], дребен сладкар, трудно издържа седемчленното семейство. Христом. VІІІ кл, 21. През август 1892 г. министърът Г. Живков от правителството на Ст. Стамболов назначава седемчленна комисия със задача да изработи проект за единен правопис. Р. Русинов, БКЕО, 56. След смъртта на император Александър Николай Мистик поел управлението на страната, като възглавил седемчленно регентство. Ив. Божилов, ЦСВ, 102. Седемчленен екипаж. Седемчленна група. Седемчленна делегация.