СЕДЕНКÀР, -ят, -я, мн. -и, м. Мъж, който ходи по седенки. В двора е тихо. Тук-таме кучетата лаят след седенкарите из село. Ц. Церковски, Съч. III, 193. Седенкарите без оръжие, як кривак или топор не ходят никоги. Тр, 1888, кн. 22-24, 1346. Нито съм си сол безсолна, / нито съм си сено гладна, / на си ми е дотегнало / от овчари седенкари: / сека вечер на седенка – ниа лежим на егреко. Нар. пес., СбНУ XLIV, 429.