СЕДЕНКÀРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до седенкар. Привечер момите поливаха и помитаха вън пред портите и след вечеря, на тези пометени места на открито, лумваха до звездите чак буйни седенкарски огньове. Ил. Волен, МДС, 19. И сега не изтърпя и тихичко запя една стара седенкарска песен от тяхното време с Гана. Ст. Даскалов, СЛ, 486.