СЕДЕНКУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Правя седянка, участвам в седянка. Където бяха заклали свиня, имаше веселие до късна вечер – младите седенкуваха, по-старите пиеха вино. А. Гуляшки, ЗВ, 27. // Стоя до късно през нощта, за да работя или върша нещо друго. Вечер, като си легнат чичо Венко и децата, тя до някое си време ще седенкува. Т. Влайков, СВ I, 167. Седяла ми е Дамянка, / седяла седенкувала – / три юза памук опрела, / три бъчви вино продала. Нар. пес., СбНУ XLVI, 123. седенкува се безл. Някоя вечер, според сряда или петък, когато се не седенкува, когато не се работи същинска работа, мама, да не седи празна, ще принесе изпредените гибели да мотае. Т. Влайков, Пр I, 162.
– Друга (диал.) форма: седенкю̀вам.