СЕДЕНКУ̀ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от седенкувам. Стремски, макар и уморен от многото тревоги на тоя ден, както и от седенкуването до късно у Огулева, не можеше да заспи. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 173.
