СЕДЀФ, мн. -и, м. 1. Само ед. Бяло лъскаво вещество, естествено образувано от съчетание на органични и неорганични вещества, от вътрешната страна на някои мидени черупки, използвано в бижутерията и за украса на мебели и музикални инструменти. Слугите поднасяха чашки с ракия и всевъзможни мезета в малки елипсовидни чинийки, които поставяха върху ниските масички от орехово дърво и врязани украшения от седеф. А. Христофоров, А, 79. Косите ви са дълги, плетени на косичници с мъниста и зърна от седеф. Н. Райнов, ВДБ, 47. Тя го [револвера] извади, лъскав и тежък, седефът по дръжката му грееше меко в ръката ѝ. Д. Талев, И, 427. В седефа им [на пафтите] проблясват и се разтапят виолетови ивици. Ст. Сивриев, ЗСБ, 138. ● Обр. Безкрайно жаден се задъхва вятъра / в пустинята на сивия паваж / и лунния седеф бледнее хладен / върху немеещи листа. Ив. Пейчев, Избр. ст, 86.
2. Изделие (бижу, украшение), изработено от такова вещество или украсено с такова вещество. От двете ѝ страни в многоцветен шпалир мамят очите стотици дюкяни с пурпурни платове, атлази и коприни, седефи и бисери. А. Гуляшки, ЗВ, 65. Научи се лудо младо / та пресреча мому Дону, / та ю кине седефите. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 193.
3. Растението седефче. В Бобошево слагали селим, пелин, здравец, седеф и други билки и в ракията, която пиели на празника. Е. Теодоров, ДНБФ, 38. Тука покрай стобора се проточила цяла леха здравец, божо дърво и седеф. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 12. Дето йе пръстен паннало, / росен йе седеф никнало, / овчерите го береха, / та си овцете кърмеха! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 220.
◊ Блестя като седеф. Разг. Блестя много, силно. Край заслона беше израснал бледожълт бурен. Неговите стръкчета, с дребни като маргарит листенца, се поклащаха при най-слабия вятър и блестяха като седеф. Ем. Станев, ИК I и II, 375. С розови пръсти, ноктите на които блестяха като седеф, тя вземаше бонбони и като отхапваше от тях малки късчета, перчеше се с белината на зъбите си. К. Койчева, ЖКС I (превод), 288. Бял като седеф. Разг. Много бял. Тя се усмихва и разкрива бели като седеф зъби. Б. Джанабетска, АЦБ (превод), 136.
– От араб. през тур. sedef.