СЕДЀФЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е изграден от седеф, състои се от седеф (в 1 знач.). – След няколко седмици почва ловът на бисерни миди. Ще им изкупя седефените черупки. П. Бобев, ГЮМ, 147. Когато между черупката и мантията попадне чуждо тяло, например песъчинка, мантията отделя седефено вещество. То обгражда чуждото тяло и се образува бисерно зърно. Д. Славчев и др., БМ, 46. Черупката [на мидата] се състои от три пласта: външен рогов, среден варовит и вътрешен бисерен (седефен). Зоол. VII кл, 31.
2. Който е направен, изработен от седеф или е украсен със седеф (в 1 знач.). Хаджията все така си седеше кръстато на турския миндерлик, премяташе някое зрънце от седефената си броеница. А. Гуляшки, МТС, 67. Една сутрин Свиленка се стегна, облече новичкия си сукман, с низаните седефени копчета. Кр. Григоров, И, 81. До нея е сложен дървен кръст със седефени украшения, донесен от Света гора. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 10. Седефена обица.
3. Прен. Който е подобен на седеф по цвят или по блясък; лъскав, бляскав. – Мито, защо не се храниш? – Нахраних се, сита съм вече! – и тя показа два реда седефени зъби. К. Петканов, ЗлЗ, 126. Дъбрави, обвити от седефената мрежа на дъжда, се разстилаха чак до синята планина. Ст. Загорчинов, ЛСС, 21. Далече се сливат и губят блестящите релси / сред цъфнали шипки и трепетна ръж / и старият орех бленува широко прострел се, / обкичен с седефени капчици дъжд. Хр. Смирненски, Съч. I, 19.