СЕДЕФЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Остар. и диал. Който е украсен, обкован със седеф или е изработен от седеф. От едната му страна бе поставено наргилето, а от другата – седефлията кипарисово сандъче. Д. Мантов, ХК, 129. Дългите им пушки и седефлии шишенета стоеха всякога закачени в дюгените им. Ц. Гинчев, ГК, 14-15. Мари Милко, паша Милко, / та шчо имаш равна снага, / равна, тенка като пушка, / като пушка седефлия? Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 92. Седефлия броеница.