СЕДИМЕНТÀЦИЯ ж. 1. Геол. Образуване на земни пластове вследствие на утаяване и обединяване на раздробени частици от скални и минерални късове и органични останки. Земната кора във външната си част е изградена главно от седиментни скали, образувани при утаяване (седиментация) на разрушени скални материали, минерални вещества или на организмови останки. Р. Христов и др., Г, 33. Наличието на хоризонтални структури се счита за сигурен белег, че след осушаването на водоема и прекъсването на седиментацията в района не е имало чувствителни хоризонтални или вертикални изменения на седиментните скали. Д. Канев, ОГ, 39. Крупните разломи в определена степен влияят върху процесите на ерозия и седиментация в прилежащите им територии. П. Попов и др., ТМН, 9.
2. Спец. Образуване на седимент (във 2 знач.); утаяване. Седиментацията представлява свободното утаяване на частиците в дадена среда вследствие на гравитационните сили. Д. Лазаров, НХ, 284. Седиментацията на въздушната микрофлора е най-обилна при влажен въздух и при наличност на въздушно течение. Ив. Златев и др., МЗ, 40. В основата на лабораторните методи за определяне на механичния състав на почвите лежат различни принципи: пресяване, отмиване, седиментация и др. П. Боянов, П, 228.
– От лат. sedimentum ‘улягване; утайка’ през нем. Sedimentation и рус. седиментация.