СЕДИМЀНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Геол. Който се отнася до седимент (в 1 знач.); утаечен. Метаморфизмът е резултат на страничния натиск при планинообразувателните процеси, на потъването на скалите в дълбоки зони на земната кора под тежестта на седиментни пластове. Гр. Николаев и др., ОГ, 49. Течащата вода при своето движение от по-високите към по-ниските части на сушата руши, пренася и наслагва разрушените материали, т.е. тя извършва рушително, транспортно и седиментно действие. Геогр. VIII кл, 1965, 79. Под континентите тя [земната кора] е трислойна – състои се от горен (седиментен) слой, среден и долен (базалтов). ПЗ, 1977, кн. 2, 4. Седиментни образувания.
◊ Седиментни скали. Геол. Скали, образувани от продукти на изветряване, биогенни процеси и отлагане на разтвори във водни басейни или на сушата, които съществуват в термодинамични условия, характерни за повърхностната част на земната кора; нептунити, утаечни скали, утаени скали. Северна България е изградена от дебели няколко хиляди метра седиментни скали, които изграждат спокойна в тектонско отношение област. Н. Ненков и др., БС, 44. Котловинните полета са развити върху неогенски седиментни скали. Д. Канев, ГБ, 39.