СЕДЍНА и СЕДИНÀ ж. Остар. и диал. Побеляла коса на главата. Пред мене седяха цяла редица старци, чиято седина и благообразност ми напомниха ветхозаветните патриарси. УП, 1906, кн. 1, 140. Посели се църна арапина, / посели се по немечка земя, / та станало седемдесе годин, / ка не дава дете да се кърсти / и не дава сватба да се кобне. / Ергените бради напущиа, / малки моми седина избили. Нар. пес., СбНУ XLIII, 28-29.