СЕДЛÀРНИЦА ж. Работилница, в която се изработват седла, юзди, ремъци, хамути и под.; сарачница. Момъкът също отварял седларска работилница. А само една седларница в София, разбирате? Ив. Вазов, Съч. Х, 123-124. Като влезе [П. Р. Славейков] в селска ковачница, коларница, ножарница или седларница, ще разпита за всяко сечиво как му е името; ще пипне всяка част на колата, на седлото, на ралото. Н. Райнов, ВНЛ I, 17.


Източник: Речник на българския език (онлайн)