СЕДЛÀРСТВО, мн. няма, ср. Занаят, поминък на седлар; сарачество. Седларството не е монопол тук за един чужд поданик. Ив. Вазов, Съч. Х, 124. От художества в България са познати дърводелие, живописание, седларство. Г. С. Раковски, П I, 142. Кожарското производство се занимава с преработване на животински кожи за най-различни цели – главно за нуждите на обущарството, седларството, както и за различни технически цели. Ст. Младенов и др., ОТК, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)