СЕДЛÒ, мн. -à, ср. 1. Извито приспособление за езда, обикн. изработено от кожа, което се поставя върху гърба на ездитно животно. Той беше доста по-стар от Селим бея, седеше отпуснат и някак уморен на широкото кожено седло и леко се поклащаше при всяко движение на коня си. Д. Талев, И, 8. Ездачът чевръсто скочи от седлото и няколко пъти ядосано удари животното по ноздрите. Ст. Загорчинов, ДП, 264. Още отсега ти казвам, че ще му харижа фъркато конче. – И едно сърмено седло за коня. К. Петканов, БД, 48-49. Дядо Георги забеляза, че нито коня на Илия, нито техните коне имаха седла – бяха ги възседнали на голо. Й. Йовков, ЖС, 83. Малкият чуваш препуска на кон без седло и без стремена. В. Йосифов, Избр. тв I, 119.
2. Седалка на велосипед, мотоциклет, трактор и др. На сцената се втурва с колело Тони. За седлото се е заловил Макавей и го дърпа. Б. Балабанов, НС, 11. Веднъж дори [брат ми] сложи и мене на седлото отзад и минахме през цялото село. А Филчо тичаше подире ни и се хвалеше, че и на него щели да купят велосипед. К. Калчев, ПИЖ, 95. – Тате, казах ли ти, тате! – скокна синът му сякаш от седлото на трактора и се спусна към него като да го спаси. Ст. Даскалов, БМ, 16. Велосипедни седла.
3. Остар. Седловина. Колата леко се раздрусва и преминава седлото. Поема по нагорнището и набира скорост. Й. Стоянов, ПД, 61. Тук, от седлото на планината, погледнеш ли на север, няма да си откъснеш очите, няма да се наситиш. Ст. Станчев, НР, 39. Пред тях се показа друго седло и над него се откри величествена букова гора. Ем. Станев, ИК I и II, 461.
◊ Прилича ми (отива ми) като на магаре седло. Разг. Ирон. Никак, съвсем не ми прилича, не ми отива.