СЕДЛОВЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има форма на седло, извит е като седло (в 1 знач.). На кръглия пруст имаше сложена ниска трапеза. Наоколо се редяха трикраки столчета със седловидни седалища. Ст. Загорчинов, ЛСС, 156. До него приседна Георги със седловидни плещи и корави коси. Ст. Даскалов, СЛ, 23. Тукашните свини не са като нашите. Дребни са, с провиснали кореми и със седловиден гръбнак. Ал. Гетман, ВС, 288. Бузите му бяха широки, с изпъкнали ябълки, а седловидният нос и тесните му очи напомняха нещо монголско. Ст. Волев, МС, 59.