СЕДМÀК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Разг. Седмаче. Като я прегледали докторите – що щеш. Жената непразна от пет месеца. След два месеца роди един седмак – момче. Чудомир, Съч. I, 1981, 354. Този седмак, гдето се беше родил седмак и със зъби, син на Кънча Л. Стоянова, то съм аз сега, Минчо Кънчев. М. Кънчев, В, 74. Нютон се е родил преждевременно („седмак“). Бил е толкова дребен и хилав, че са могли да го къпят в бирена чаша. Наука, 2017, бр. 2, 2. След две деца недоизносени / родил съм се и аз седмак. Д. Светлин, Пл, 1969, кн. 5, 25.
2. Разг. Карта за игра със седем знака; седмица, седморка. Цели два дни той отбягвал каквито и да било разговори за Фердинанд, едва последната вечер при игра на карти в кафенето, като изцакал поп спатия със седмак каро, казал: – Седмак! С толкова куршуми убили и Фердинанд в Сараево. Св. Иванчев, ПШ (превод), 29. Седмак спатия.
3. Диал. Животно, което е на седем години. Дуко рани бърза коня / от трекяка до седмака. Нар. пес., СбНУ ХІ, 25.
4. Диал. Нещо, което има седем единици (Н. Геров, РБЯ).
5. Диал. Греда, дъска, дълга седем педи (Н. Геров, РБЯ).