СЕДМÀЧЕ, мн. -та, ср. Дете, родено в седмия месец от бременността; седмак. – Значи стана вече дядо! Честито! Преброи мислено месеците от сватбата: Шест! – Седмаче е! – каза чичото. М. Грубешлиева, ПИУ, 60. „В нашия живот все нещо е ексик. И на старшината му се роди седмаче.“ Р. Сугарев, СС, 72.