СЕДМЍНА, -та, числ. бройно. За мъже или за мъже и жени заедно – седем души. Когато стигнах Хармана, чакаха точно седем души другари. Ядоха седмината и се шегуваха. В. Турийски, Д, 62-63. Отвориха вратата и в двора влезе на кон Исмаил бей, юрукът, и след него седмината негови синове – и те на коне. А. Дончев, ВР, 219. Те участваха сега и във временния съд, който съдеше бунтовниците след въстанието. В тоя съд седмина бяха българи и седмина турци. Зл. Чолакова, БК, 124. Ние тръгнахме / седмина / да се бием. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 80. Една е у майка, на братя седмина, / Петкана девойка напета. П. П. Славейков, Събр. съч. І, 49. Имала майка, имала / седмина сина юнака. Нар. пес., СбНУ ХLVІІ, 114.
СЕДМЍНА ж. Обикн. с числ. бройно. Една част от нещо, разделено на седем равни части; седма. Колко е петината, седмината, деветината на 126, 315, 945? К. Кърджиев, А, 63.