СЀДМИЦА ж. 1. Период от време, равен на седем денонощия, смятано от понеделник; неделя. Тия приказки са седем, защото седем са и дните на седмицата. Св. Минков, СЦ (превод), 16. Почивният ден никога не носеше особена радост на градинарите, тъй като по нищо не се различаваше от работните дни на седмицата. Й. Попов, БНО, 99. – Ще ти плащаме. – От мене ще имате всяка седмица по два чувала брашно. Д. Вълев, Ж, 41. Една седмица има седем дни. Е. Васкидович, ПП (превод), 71. ● С предл. в (членувано и нечленувано) и на (нечленувано). За означаване на същия период от време, по отношение на който се определя количеството на нещо. В кафенето срещу банята, край което два пъти в седмицата минаваха окъпани жените от града, името на тая вдовица не беше произнесено. Елин Пелин, Съч. ІV, 66. Тя дохождаше по два-три пъти в седмицата в Сеново да получава пощата си. Й. Йовков, ЧКГ, 7. // Само мн. Понякога с предл. от, с. Дълъг период от време, но по-малък от един месец. Баща му завъди нови десет кошера, направи си колиба и вкъщи не се вясваше със седмици. В. Пламенов, ПА, 25. – Няма вече живот – съгласи се с него нисък, с живи очи и рижи мустаци работник и се почеса по необръснатата си от седмици брада. Д. Кисьов, Щ, 323. Седмици наред не виждах нищо освен пасбища, голи баири, смрачено небе и вълци. Ал. Бабек, МЕ, 30. // Период от седем денонощия, смятан от определен ден; неделя. Няколко дни по-късно ние намерихме Сарандовица в хана, а след две-три седмици върна се и дъщеря ѝ. Й. Йовков, ВАХ, 26. След това той замина за седмица при родителите си. М. Грубешлиева, ПП, 262. Болницата е двуетажно паянтово здание с широк разграден двор, дето допреди няколко седмици са тичали селските деца. Л. Стоянов, Х, 62. Новороденото преспи близо цяла пръвата седмица от живота си. Й. Груев, КН 7 (превод), 3-4. ● В съчет. обикн. с числ. и същ. време, път. Разг. Мярка за определяне на времетраенето на нещо в период от около 7 денонощия. Сусо ми разказа, че преди седмица време глиган слязъл в селцето. Й. Радичков, СР, 254. Въпреки намеците, че той коварно отказал подкрепа на Манаф Ибрахим, обсаден в Тутракан, този отказ ще да бил диктуван от неизбежността. Пазвантоглу едва ли можел да окаже ефективна помощ на своя „генерал“, откъснат от Видин на седмица път. В. Мутафчиева, КЗ 1993, 317. ● В съчет.: седмица-две. За означаване на приблизителен период от време, който трае в границите на посочения от числителните брой, между 7 и 14 денонощия. – Да го пленят като заек. Не, не! Нали войната свършва, нали и без това след седмица-две ще го освободят? П. Вежинов, НС, 64. Този удар дойде бързо, когато още нищо не беше подготвено. Ех, да би закъснял седмица-две, докато се разлисти шумата!... Х. Русев, ПС, 12. – Вашето е направо дреболия. Ще полежите [в болницата] седмица, най-много две, и ще си излезете като нова! Ч. Шинов, БС, 56.
2. Със съгл. и несъгл. опред. Такъв предварително уточнен период от време, през който се извършват определени мероприятия, обикн. някаква стопанска или културна дейност. От разговора за Григор Василев Лора се досеща, че приближава карнавалната седмица. М. Кремен, РЯ, 439. Седмица на книгата.
3. С числ. Период от време, който е част от протичането на нещо или на някаква дейност. Жената усети да ѝ заиграе зачнатий плод обикновено между седемнадесетата и двадесетата седмица. Й. Груев, КН 7 (превод), 3-4.
◊ Светла седмица. Църк. По православния календар – седмицата след Великден, която по християнската традиция се определя като свещена. През Светлата седмица ние трябва да прощаваме всичко заради Възкресението. Прошката е нещо, което е нужно да помним не само на Възкресение, не само през Светлата седмица и не само по време на поста, но и през всички дни на нашия живот. Амв., 2012, бр. 1, 15. Сирна седмица. Първата седмица от великденските пости, когато се яде сирене, мляко и яйца, но не се яде месо; сирница, сирна неделя, сиропустна неделя. На месни поклади заговяват от месо. След това идва сирната седмица, през която не се яде вече месо, a само сирене, яйца, мляко, риба и масло. Г. Трайчев, КМ, 226. Незапознатият с обичая „прошка“ външен посетител в Пиянец, който през сирната седмица би пътувал между селата в тази покрайнина, ще бъде в недоумение от честите срещи на пременени млади двойки мъже и жени. С поклони (хляб, баница и печиво) тия двойки отиват при домашните на невестата на прошка. СбНУ XLV, 205. Сляпа<та> седмица. Времето, когато някой, без много да мисли или да се колебае, решава да се ожени. Но идват слепи дни не само за младия и влюбения, когато съвсем неочаквано една избягвана жена замъгля погледа му. Та после си казва: „Дойде сляпата седмица и се ожених!“. Ст. Даскалов, СЛ, 272. Средопостна седмица. Църк. По православния календар – четвъртата седмица от Великите пости. Листът съдържа част от службата за четвъртък на средопостната седмица, т.е. четвъртък след Кръстопоклонна неделя. Л. Грашева, КМЕ IV, 179. Страстна (велика) седмица. Църк. По православния календар – седемте дни от Връбница до Великден, последните седем дни от Великите пости, които се свързват със страстите Господни, с изживените кръстни мъки и страдания преди възкресението. Настъпи страстната седмица. От фронта дойдоха свещеници да служат в местната църква. Г. Райчев, Избр. съч. ІІ, 60. Изведнъж Гранада изплува в съзнанието му такава, каквато я познаваше от детинство. Представи си религиозните процесии на страстната седмица и тържествените великденски дни, когато баща му отвеждаше цялото семейство на бой с бикове. Д. Димов, ОД 1968, 49.
СЕДМЍЦА ж. 1. Числото 7, съвкупност, множество от седем единици; седморка. Седмицата не е вярното число в отговора.
2. Цифрата 7 (VІІ); седморка. По средата на вертикалната линия на седмицата, на около два сантиметра вдясно, имаше чертичка. Вл. Германов, ЗБ (превод) [еа].
3. Разг. Обществено превозно средство (трамвай, тролейбус, автобус) с номер седем; седморка. Седмицата вече не минава по този булевард.
4. Карта за игра със седем знака; седморка, седмак. В ръката си крие четвърта дама. Имам само един шанс да бия картите му – трябва да изтегля седмица спатия. В. Божилов, Сат. (превод), 344. Седмица пика.