СЕДМОВРЪ̀Х, -въ̀рха, -въ̀рхо, мн. -въ̀рхи, прил. Който е със седем върха. Растяха в Едема две дървета. Едното развиваше големи седмовърхи листа. Н. Райнов, БЛ, 28. На горно поле мравуняк зидари ковали Родопи: издигали сараи от син-бял мрамор и градили кула седмовърха. А. Страшимиров, А, 209.