СЕДМОКРÀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Седемкратен. Седмократното цитологично изследване на излива [в плеврата] показва отрицателен резултат. Р. Арнаудова и др., ДДВБ I (превод), 456. „Господи, до колко пъти, ако ми съгреши брат ми, да му прощавам. До седем пъти ли?“ Седмократното прощаване на Петра се виждаше доста много. ХС, 1910, бр. 8, 131.


Източник: Речник на българския език (онлайн)