СЕДМОКРЍЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е със седем крила. – Ай ви вами седмокрили ангели, ангели, / нел пойдите в темни кледи камнени, камнени, / отворите вити порти железни. Нар. пес., СбАИ, 115-116.
