СЕДМÒРНО. Нареч. от седморен. „Само твое величество да е добре – казали те. – А на завоевателите на града ще си върне седморно повече от това, което са извършили.“ М. Войнов и др., ГИ VIII, 31-32. „Господ отплаща и той ще ти въздаде седморно.“ Амв., 2009, бр. 1, 1.