СЕДМОЧЍСЛЕНИЦИ мн. Само в съчет.: Светите Седмочисленици. Общо име, с което се назовават светите братя Кирил и Методий, създали българската писменост, и петима от техните ученици, разпространили я в България: Климент, Горазд, Наум, Сава и Ангеларий. Култът към покръстителите и просветителите на славяните – Кирил и Методий – е плод на ранна, спонтанна канонизация не само на техните личности, но и на преките им ученици – култ към лика на светите Седмочисленици. ТМКБ IХ, 251. В запазените фрески в манастирската църква е изобразен ктиторът на манастира – княз Борис, а на южната страна са образите на светите Седмочисленици – Кирил, Методий, Сава, Ангеларий, Горазд, Климент (в архиепископски одежди) и свети Наум (в монашески). Ив. Кочев, ЛСМ, 19.