СЕДМОЪ̀ГЪЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Геом. Който има седем ъгъла. Самото теке, издигнато на малък склон, е седмоъгълна кула от хубаво натъкмени бели четвъртити камъни. Ст. Аргиров, ПБ (превод), 898. В средата му [на храма] имаше седмоъгълен фонтан от най-хубав алабастър, изработен с голямо изкуство. Д. Попова, ГП II (превод), 339. Пред нас се откри самият храм. Той представлява седмоъгълна сграда с ниско квадратно преддверие. Ехо, 2017, бр. 6, 4. Седмоъгълна пирамида.