СЕДЯ̀Щ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от седя като прил. 1. За място (в кино, театър, превозно средство и др.) – който е предназначен за сядане. – Както виждате, аз премахнах всичките стени и получавам салон с цели сто и петдесет седящи места. О. Василев, Л, 24.
2. За стачка, демонстрация и др. – на който протестиращите изразяват недоволството си седнали. В страната [Индия през 1920 г.] започва „кампания за гражданско неподчинение“ – отказ от работа, седящи стачки, бойкот на английски стоки и магазини и др. Ист. X кл, 2012, 70.
3. За лист на растение – който се захваща директно, без дръжка, с долната част на петурата към стъблото. Лопянът е двугодишно растение: в първата година развива само приземни листа, а във втората – право, високо около 150 см неразклонено стъбло, със седящи листа. А. Бойчинов, ПХ, 33. От пъпката, която се намира между семеделите, се развива стъбло с дребни седящи листа. Бтн V и VI кл (превод), 139.