СЕЍЗИН, мн. сеѝзи, м. Остар. Сеиз. Тахир ага слезе от коня си и подаде юздите на своя сеизин. Ц. Родев, Т, 323. Оборът на войводските атове се намираше до самата войводница. За конете се грижеха десетина сеизи и един баш сеизин. Д. Мантов, ХК, 142. Гавазинът на Рашид бея го посрещна и като го попита кого търси, заповяда на сеизина да му вземе коня и да го натъкми в яхъра при бейските коне. Ц. Гинчев, ГК, 128-129.
– От перс. през тур. seyis.