СЕИРДЖЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Който е присъщ на сеирджия. – Аз познавам сеирджийската ти натура, но не е уместно с подобни шеги да подхранвам някакви илюзии у тоя нещастен човечец. Л. Дилов, ПО, 41. Сеирджийско любопитство.
СЕИРДЖЍЙСКИ нареч. Простонар. По начин, присъщ на сеирджия. Беше немислимо да се прави опит за потушаване на пожара с бакъри вода. И сякаш вече се очертаваше тъй сеирджийски да дочакат края на богаташката къща, когато един неистов глас потресе всички, цялото множество: – Дъщеря ми!?... Жива ли е дъщеря ми!?... Ц. Родев, Б, 183.