СЕИТБООБРАЩЀНИЕ, мн. -ия, ср. Сел.-стоп. Сеитбено редуване, последователно посяване на различни земеделски култури по време и по място върху определена обработваема площ. Участъците за фуражно сеитбообращение трябва да бъдат разположени близо до фермите върху влажни и богати на хранителни вещества почви, подходящи за виреене на фуражните култури. М. Мичев и др., З, 101. Люцерната обогатява почвата с азот, затова е добре да присъства в сеитбообращението. Земя, 2016, бр. 191, 14. За усиленото използуване на почвата може да си съставим понятие от следния пример на парниково сеитбообращение: в началото на януари садят салата, а към половината на същия месец посаждат между нея карфиол. Гр., 1906, бр. 1, 14. Плодосменно сеитбообращение.

– Друга форма: сеитбообръщèние.


Източник: Речник на българския език (онлайн)