СЀКВАМ1, -аш, несв.; сèкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. сèкнат, св. 1. Непрех. Внезапно спирам, преставам да протичам, да се извършвам или да се проявявам; пресеквам. – Поп Никодиме. Хъркането зад олтара секна, после се чу звук от прозявка. П. Незнакомов, ХР, 77. Разговорът секва. Е. Огнянова, НШ, 55. Обърна лице към небето и поклати заканително глава: „И ти да излезеш насреща ми, и тебе ще ударя“. На това място бълнуването му секваше и той отваряше очи. А. Гуляшки, ЗВ, 392. Дъжд рукна – и аз не знаех де да подслоня глава. Вир вода станах, а бурята не секваше ни за миг. Н. Райнов, КЦ, 100. // Непрех. За вода, сълзи и др. – внезапно преставам, спирам да бликам, да тека или да капя; пресеквам. Това я развълнува така силно, сълзите секнаха и с тях сякаш отлетяха и мислите ѝ. Кр. Кръстев, К, 254. Мътните ручеи не секваха да текат с дни, вировете се пълнеха с вода, преляла от други вирове. Ст. Загорчинов, ДП, 191. // Непрех. За мляко на кърмачка и на женски бозайник – внезапно спирам, преставам да тека; пресеквам. Завали ли силен дъжд, обърне ли го на градушка, тогава – секне млякото [на овцете] до капка. Кр. Григоров, ПЧ, 77. Маноловата майка носела на гърди Манол. И като секнало млякото ѝ, разпасала шарена престилка и вързала люлка между два бора. А. Дончев, ВР, 18. // Непрех. За дъжд, сняг и др. – внезапно спирам да валя. А дъждът не секваше. Небето се задъни, не просветваше и педя синева. М. Яворски, ХСП, 249. Ситен досаден дъжд ту секва, ту ръми. Хр. Силянов, ВГ, 18. Навън се изви вихрушка, по решетъчното прозорче заплиска дъжд, притъмня. След някое време дъждовните капки секнаха, иззад стъклото литнаха рояци мокър сняг. А. Гуляшки, Л, 94. // Непрех. За шум, вик, глас, смях, песен и др. – внезапно преставам, спирам да се чувам, да звуча; пресеквам. Песента на самодивата продължава да се носи от реката. И ето че песента секва, ризата застива неподвижно върху оградата. Й. Радичков, К, 46. Секна напевното ромолене на реката, умълчаха се поточетата, умълчаха се и нивите, горите, полята. М. Яворски, ХСП, 7. Могъщ, страшен беше тоя вой, но изведнъж се прекъсваше, ставаше слаб, хрипкав или секваше рязко като въздишка, или се проточваше жаловито. Й. Йовков, АМГ, 88. Тя продължава да се смее. После смехът ненадейно секва и илюзията се разсейва. Б. Райнов, НН, 293. // Непрех. За дъх, дишане – внезапно спирам; пресеквам. Брат му посегна, дръпна го и го хвърли във водата. Той летя един кратък миг, после потъна и дъхът му секна. Д. Фучеджиев, Р, 69. Помня всеки траншей, / помня Шипка и трите неспирни атаки! / Ние падахме, ставахме, секваше нашият дъх. О. Орлинов, П, 47.
2. Непрех. Диал. Внезапно спирам, не продължавам да говоря, не се изказвам докрай; сецвам се. Тя искаше да каже още нещо, но секна, повика трите сирачета, погледна ги и отпусна глава. Г. Караславов, ОХ II, 378. Отегчен, митрополитът вече не го слушаше и все поглеждаше вдясно, към миндера на жените. Но Алексо Лямпара не секваше. А. Христофоров, А, 257.
3. Прех. Внезапно прекъсвам протичането, осъществяването, извършването на нещо или правя да престане да се проявява нещо; спирам. Един ли свойта млада лира / е хвърлял някъде в сметта, / след туй безимен да умира / по барикадите в света! / А втори – секва свойта песен, / на зли пороци жалък роб. Т. Траянов, Избр. ст, 332.
4. Прех. Прекъсвам думи, изказване на някого, не давам възможност на някого да се изкаже докрай. – Глупости, колега – обади се Фьодор. – Пак те влече към авантюри. – Млъкни, скапан философ такъв – секна го грубо Витя. И. Николова, БЖС (превод), 300.
5. Непрех. Диал. Правя еднократно рязко движение с ръка, глава и др. за изразяване на някакво мнение, отношение, чувство, настроение. – Тюю! – секна той с длан. – Не ги боли за общото, гледат ден да мине, самун да загине. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 87. – В неделя – сватба! – Тъкачев ли? – плесна тя с ръце. – Аз нали ви казах? – Да – секна с малката си рошава главичка Иванова. Г. Караславов, ОХ, 219.
6. Прех. Диал. Отсичам (в 1 знач.) малко, в неголямо количество. – Къде ти е Делчо? – Тая година позакъсняхме малко с шумата, та го пратих на Попадия да секне малко за метилявците. Кр. Григоров, ТГ, 27. секвам се, секна се страд.
СЀКВАМ СЕ несв.; сèкна се св., непрех. 1. Получавам внезапна болка в кръста поради заболяване на мускулите или изменения в гръбначния стълб, обикн. при вдигане на тежко, резки движения и др.; сецвам се. Везден съм платно белила, / тежка бухалка дигала, / па съм се в кръста секнала. Нар. пес., СбНУ XLVI, 242.
2. Диал. Секвам (в 1 знач.), спирам; сецвам, сецвам се. Когато лодкарите забиваха веслата си във водата, а лодката рипваше напред и разстилаше вълни от двете си страни, сърцето на момчето трепваше, пък дъхът му се секваше. Б. Табаков, ЕБ (превод), 33.
СЀКВА МЕ несв.; сèкне ме св., непрех. Изведнъж усещам, изпитвам остра, пронизваща болка някъде; сецва ме, прерязва ме. Паунчо го секна през кръста и не смее да се помръдне заради тая пуста дискова херния! Ст. Даскалов, Избр. пр II, 156. Секна ме нещо под лъжичката. Оставих чуковете. Н. Хайтов, ДР, 34. Често ме секва в кръста, когато вдигам тежко.
◊ Секвам / секна кранчето на някого. Разг. Спирам, преставам да давам, да осигурявам пари, доходи на някого. След като дъщерята завърши, родителите ѝ секнаха кранчето.
СЀКВАМ2, -аш, несв.; сèкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. сèкнат, св., прех. и непрех. Диал. 1. Секам веднъж или няколко пъти по веднъж. Понамести се на столчето, извади кесията си с тютюн, напълни бавно пръстената си луличка и секна с огнивото си. Сп. Кралевски, ВО, 13. Извади луличка, огнило и прахан, / о кремъка три пъти секна, и искри / изскокнаха бързо, разнесе се мирис / приятен. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 18-19. // Прокарвам веднъж или няколко пъти върха на кибритена клечка по страните на кибритена кутийка, за да се получи пламък; драсвам1. Я запуши! – бутна му той цяла кутия цигари в ръцете и сам взе от него вече цигара, пъхна му я в устата и секна клечка кибрит. Ст. Даскалов, СЛ, 380.
2. Запалвам (огън) чрез секане. Секваха му огън, палеха му лулата, подаваха му бъклето. А. Шопов, ДЦ, 204. секвам се, секна се страд.