СЀКВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от секвам1 и от секвам се. Войничето, без да дочака секването на майоровия глас, подемаше с неизменна тъга, като вклиняваше мъка в игривия глас на своя началник. Д. Вълев, З, 221. Числеността на бежанците и имигрантите нараства до средата на 20-те години вследствие на бежанските потоци и след секването им, през 1934 г., бележи неголям спад. П. Пейковска, ДАМ, 272.
СЀКВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от секвам2 и от секвам се. Научи ги да получават огън чрез триене на сухи късчета дърво или чрез секване на искра от кремък в сухи листа и мъх. Д. Михайлов, ПА (превод), 113.