СЕКВЀСТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. 1. Юрид. Забрана на длъжник да разполага с имуществото си, имота си, наложена от органите на властта, за да се осигури някакво вземане в полза на държавата; запор. Репарации, лихви, секвестри; цяла система от вампирско изсмукване на средствата за съществуване хвърля в стопански хаос народите. Ас. Златаров, Избр. съч. ІІ, 222. Най-после съдебната власт тури ръка на имота на Хаджиева. Секвестър. К, 1926, бр. 95, 2.
2. Мед. Некрозирал участък, който е разположен между здрава тъкан и е образуван в резултат на различни патологични процеси. Образува се язва. В дъното ѝ могат да се открият костни секвестри. Ил. Петков и др., УК, 208. Под лигавицата [на челюстта] се откриват по-малки или по-големи секвестри, които обикновено са подвижни. К. Анастасов и др., ХС, 198. Част от костта се разтваря и по този начин загнилата кост се отделя, а самата загнила част наричаме секвестър. Б. Кърджиев, ОПА, 241.
– От лат. sequestrum.