СЕКЍРА ж. 1. Желязно сечиво с дървена дръжка за сечене обикн. на дърва; брадва. Отсреща се чува висока глъчка. Изведнъж из мъглата израства дружина дървари със секири на пояси. К. Константинов, СЧЗ, 105-106. Разсеяна зелена светлина и спокойствие. Тука още не е идвала секирата. Вековните буки умират от старост или от гръмотевица. А. Каралийчев, С, 18. Той [конят], види се, нямаше зъби, та дядо все му дробеше сламата. Приседне дядо на дръвника, примъкне коша, взема шепа слама и ситно я насича със секирата. Кр. Григоров, Н, 197-198. Аз четох как някой / насякъл с секира, / насякъл сам брат си, човека. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 36. Огин железо не гори, / секира камик не сече. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 290.
2. Истор. Бойно оръжие с едно или две широки остриета и с дълга дръжка, използвано до XV – XVI век. Като нахлуват по незнайни пътеки в затворените проходи, прабългарите започват без жал да избиват нашествениците. Други намират смъртта си в планинските потоци при опита си да избягнат острието на мечовете и на бойните секири. Ив. Богданов, П, 138.
◊ Намерила булка секирата зад вратата. Разг. Употребява се, когато някой казва, че е намерил нещо, а той го е взел оттам, където му е мястото. Падна ми секирата в меда. Диал. Случва се това, което най-много ми харесва, най-много обичам, сполучих така, както желаех. Сече ми секирата и от двете страни. Диал. Много съм умен, остроумен. Смея се като луд на секира. Разг. Смея се глупаво, безсмислено, когато е неподходящо. Удари ми секирата на (в, о) камък. Разг. Оставам излъган в очакванията си, в надеждите си, не сполучвам, не успявам.