СЕКЍРИЦА ж. Диал. Умал. от секира; секирче1, секирка. Поп си фати патерица, / я си фатиф секирица. Нар. пес., СбБрМ 1861, 369. –Та пойди си дури дома, бре юначе, / та земи си, бре юначе, секирица. Нар. пес, СбНУКШ І 1968, 475-476.
