СЕКЍРКА ж. Умал. от секира; секирче1. От нисък заслон се измъкна едър мъж с малка бойна секирка на кръста. Г. Караславов, Избр. съч. V, 349. Те застанаха отляво и отдясно на вратата и наклониха в знак на почит алебардите си с позлатени секирки на върха. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 267. Срещу тях вече тичаха на тумба петима-шестима ромейци с гривести шлемове, с лъскави кръгли щитове и с къси секирки в ръцете си. А. Гуляшки, ЗВ, 225.