СЕКЍРЧЕ1, -та, ср. 1. Умал. от секира; секирка. Някакъв пожарникар се бе качил близо до върха [на тополата] и го сечеше със секирче. Т. Харманджиев, КЕД, 64. Приготвил съм ти онова, мъничкото секирче. Донко циганинът го е изклепал, източил му е резеца и реже като бръснач. Кр. Григоров, ТГ, 12. По-добре сама да насече буковата вършина. Взе нащърбеното секирче, замахна несръчно над окълцания дръвник. Цв. Ангелов, ЧД, 6.
СЕКЍРЧЕ2, -та, ср. 1. Само ед. Бот. Род едногодишни или многогодишни тревисти растения от семейство бобови, някои видове от които са плевели, а други се използват за фураж или като фуражен компонент. Lathyrus.
2. Отделен вид растения, отнасящи се към този род. Блатно секирче. Горско секирче. Ливадно секирче.
3. Едногодишно растение със сини цветове и характерни гладки семена със сплескани страни, растящо по сухи места и бедни почви, в миналото със стопанско значение като бобово зърнено растение в традиционното селско стопанство в Средиземноморския басейн, в Югозападна Азия и др. Lathyrus sativus. Тук-там се белееха като едри снежинки горските звездици, безредно размесени с жълти секирчета, с мъртва коприва и иглика. П. Бобев, ГЕ, 108-109. От бобовите растения най-голямо стопанско значение [в праисторическа Тракия] имат лещата, грахът, секирчето и уровът. В. Николов, КИПТ, 41.