СЕКРЀТ1 м. 1. Нещо скрито, което не се съобщава на всички, не се знае от всички; тайна. Аз впрочем си знаех, че Евгений Кирилович няма да ме хареса. – Дори нека ви издам един секрет: аз сам исках да го поядосам, за да станем после по-добри приятели. П. Славински, ПЩ, 403. Всичко това беше много просто и ако имаше някакъв секрет, той беше в сплава, в размерите и формата на дисковете, а това знаеше вече само Сали Яшар. Й. Йовков, ПР, 161. Това не е еспресо, а обикновен филтър, но направен при съблюдаване на най-важния професионален секрет: възможно повече кафе и възможно по-малко вода. Б. Райнов, ТП, 10. Фантастични мисли припламваха ярко и гаснеха бързо. Въпреки туй не се отказвах, а продължавах да търся с надеждата, че все някак ще успея да открия секрета на тази невероятна история. Й. Радичков, СР, 197.
2. Воен. Пост1 (в 1 знач.), който е разположен на тайно, скрито място, където не се забелязва. Отдолу по хълма пъплеха две сенки. Старшият на секрета пръсна момчетата си в засада, а сам остана при пирамидата да дебне. А. Страшимиров, УШ, 26. Той лесно се промъкна между секретите на жандармерията и се насочи към понтоните. В. Ченков, ПС, 109. Те [секретните постове] тръгват мълчаливи надолу, вдясно и вляво се спущат и други секрети. Силуетите им бързо изчезват в здрача. М. Кремен, Б, 72.
3. Устройство на механизъм, използвано главно за заключване, с по-специален начин на действие. – Как ще се облечеш? – попита Валентин, отключвайки секрета на стаята си. Д. Кисьов, Щ, 40. Открехнатата врата хлопна и от вътрешната страна пуснаха секрета. Р. Сугарев, СС, 32. В дъното охраната ще стори път, ще се въртят ключовете в огромните секрети, за да ни пропуснат в желязната стая. Й. Радичков, НД, 73. Дали повярва на думите, или доби кураж, но тя завъртя секрета. На вратата стоеше едър, широкоплещест човек и се усмихваше. К, 1967, кн. 7, 8.
◊ Под секрет. Доверително, поверително, тайно. – Мога да ви кажа под секрет напълно сигурно, че тук ще дойдат англичаните. Д. Вълев, З, 214. Той разбираше от работата си, но беше нещастен и болезнен подлизурко, слухтеше непрекъснато и съобщаваше „под секрет“ на директора най-фантастични подозрения. Д. Димов, Т, 34-35.
– От лат. secretum през фр. secret.
СЕКРЀТ2 м. Спец. Вещество, което се отделя от жлезите на човек или животно, с важно биологично и физиологично значение; секреция. Слюнката е смесен секрет на трите чифта големи слюнчеви жлези и на множеството разпръснати по лигавицата на устата малки слюнчеви жлези. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 28-29. Нормално мастните жлези отделят дневно около 20 г секрет, с който роговият слой се смазва. Ил. Попов и др., УКВБ, 21. Солта е съставна част от телесните течности и секретите на организма и е необходима за правилно протичане на обменните процеси. Л. Петров и др., БНЦ, 109. Увеличеното отделяне на мазен секрет и натрупването му в кожата довежда до особено състояние на организма, известно като себорея. П, 1991, бр. 1, 14.
– От лат. secretus ‘отделен’.