СЕКРЀЦИЯ, мн. -ии, ж. 1. Спец. Процес на отделяне на секрет2 от жлези в кръвта или в други телесни течности при човек или животно. Пресечката тонизира функциите на стомаха, възбужда апетита, засилва жлъчната секреция. Използува се отвара или запарка от билката. Д. Станева и др., БВД, 32. Само при грацилен гръден кош могат да се доловят трептения на гръдната стена при обилна бронхиална секреция. М. Василев и др., ВБ, 52. Използват се [зърната на бахара] за възбуждане на апетита, като стимулатор на стомашната секреция и за тонизиране на нервната система. Л. Петров и др., БНК, 94. Органичните киселини стимулират секрецията на задстомашната жлеза. Е, 1981, бр. 1085, 2. Хормонална секреция. Инсулинова секреция.
2. Спец. Секрет2. При формирани гнойници гнойната секреция се евакуира, прави се промивка с антисептици, поставя се дренаж, включват се антибиотици. П. Токов, УХ, 62. Млякото не е една отделяна от телесните сокове секреция, а е продукт на клетките на млечната жлеза. Ж. Ганчев, ХДЖ (превод), 543.
3. Минер. Плътно или кухо в средата, обло или лещовидно минерално тяло, образувано чрез постепенно запълване на кухини в скалите с кристално или колоидно вещество.
◊ Жлези с вътрешна секреция. Анат. Общо название на хипофизата, надбъбречните жлези, задстомашната жлеза, щитовидната жлеза, околощитовидните жлези, половите жлези, които отделят непосредствено в кръвта или в лимфата вещества (хормони), особено важни за функционирането на организма; ендокринни жлези. Между отделните жизнени процеси, които се извършват в организма, има единство и строга съгласуваност. Това се осъществява, освен чрез нервната система, и чрез редица химични вещества, които се отделят от жлезите с вътрешна секреция. Анат. VIII кл, 127. Запас от този витамин се намира в жлезите с вътрешна секреция, особено в кората на надбъбречните жлези. Б. Койчев, Б, 37.
– От лат. secretio ‘отделяне’.