СЕКС, сèксът, сèкса, мн. няма, м. Полови отношения, съвкупност от действия и прояви, свързани с удовлетворяване на полово влечение между двама партньори. – И какво друго? Искам да кажа с какво друго се забавлявате? – Ами какво... Малко секс, малко плуване, малко подводен риболов. П. Вежинов, НБК, 47. „Баща ти е неподатлив на удари, защото няма илюзии. Той знае, че животът се крепи на пари, служебно превъзходство и секс.“ Н. Антонова, Н, 106. Грациан обобщава, че всеки, който се съедини с друг не заради създаването на потомство, а по-скоро за задоволяване на похотта си, е по-скоро блудник, отколкото брачен партньор. Следователно брачният секс е нещо нормално за живота на двама съпрузи, но само ако се практикува с цел зачеването на потомство. Кр. Мутафова и др., СВ I, 254. Правя секс. Безразборен секс. Групов секс.

– От лат. sexus през фр. sexe.


Източник: Речник на българския език (онлайн)