СЕКСАПЍЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който притежава, излъчва сексапил, физическа привлекателност; секси. Между двете рисунки само с няколко щрихи човечецът нарисува сексапилна мадама. С. Трайкова, М, 20. Анис я виждаше за пръв път. Тя отдавна не беше виждала толкова сексапилна глупачка. С. Чернишев, ЛО, 72.
2. За глас, поглед, смях и под. – който изразява или съдържа сексапил; секси. – Приятни дами с приятни обноски ще се разхождат от сутрин до вечер по улиците и ще си разменят сексапилни погледи със също такива приятни и сияещи от брилянтин господа. Св. Минков, Съч. I [еа]. Виждали сте много негови снимки – висок, добре сложен, приятен на външност, малко мургав и с едно сексапилно излъчване, на което повечето жени не могат да устоят. А. Субашки, БПМ (превод), 30.
3. Провокативен, възбуждащ, привлекателен; секси. Стоеше на прага на библиотеката. Лъскавата ѝ тъмна коса беше прибрана в сексапилна прическа. Ст. Миланова, Б (превод), 154. Така и не успя да усвои изкуството на флирта; при всеки опит от нейна страна тя се притесняваше и ясно съзнаваше, че не се получава, че подобно поведение не ѝ отива, също както и по-сексапилните дрехи. Т. Давидова и др., И (превод), 118.